Лешояд

Белоглавият лешояд е разпространен в планините на Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия. В миналото е гнездял и в България. Прави гнездо в малки пещери, по скални надвеси и корнизи, по клоните на дърветата. Гнезди на колонии.

Главата и шията на белоглавият лешояд са покрити с гъст бял пух. В долната част на шията има якичка от бели пухкави пера, която е прекъсната отпред. Горната страна на тялото е сиво-кафява, а долната по-тъмна или светло ръждиво кафява. Маховите пера и опашката са черни. Няма полов диморфизъм. При младите индивиди якичката е образувана от копиевидни пера, горната страна на тялото е червеникаво-кафява, а долната, светло кафява с белезникави резки.

Белоглавият лешояд става все по-рядък вид и днес общата му численост в Европа не е повече от 2000 индивида. Една от причините е, че липсва достатъчно храна в природата.

С какво се храни един лешояд

Лешоядите очистват Земята от разлагащи се трупове на умрели животни, хранителни отпадъци. Основната им храна е мършата. По-едрите видове понякога нападат дребни животни, насекоми, охлюви, яйца на птици. Египетският лешояд се храни от боклуците на градовете.

Малките на лешоядите

През февруари женската снася само едно яйце, което двете птици мътят около 50 дни. Малкото остава в гнездото си три - четири месеца. Двойката родители се грижат за малкото си, като го пазят и хранят, повръщайки до него сдъвканото от тях месо. Двойката лешояди остават заедно до края на живота си.